- Людмил Вагалински
- 268 страници
- корица - мека
- НОУС ООД,София 2009
Книгата „Кръв и зрелища. Спортни и гладиаторски игри в Елинистическа и Римска Тракия ” (София, изд. НОУС, 2009 г.) е разширен вариант на защитена през 1989 г. докторска дисертация, с която авторът се завръща към любимите неща във времето. В нея обаче, хронологическата рамка е сериозно разширена - освен римският, е включен и елинистическият период - от края на ІV до І в. пр. Хр. Новият ракурс спомага за изясняване характеристиките на спортните и гладиаторските игри, но изисква преглед на огромен брой нови писмени, епиграфски и археологически паметници.
В каталога на книгата има паметници, съдържащи косвени сведения за гладиаторските борби - няколко находки от дн. Турция - от Ликия и от Анкира, дават информация за съдия на битка, радващ се на сериозна обществена роля в града, както и за ланист - лице, наемащо и купуващо гладиатори за съответните школи. Според надпис от Ликия от ІІ в. последният изпълнявал заръката на местния първожрец Клавдий Птолемей и обикалял огромен регион в търсене на нужните гладиатори. Представени са и седем непубликувани досега, твърде характерни релефа от Августа Траяна, представящи гладиатори в туники, щит, тризъбец, за които авторът допуска, че са били част от украса на сграда, в която се провеждали гладиаторски борби. Любопитно е описанието и на единствения досега познат от българските земи „входен билет” за гладиаторски борби (тесера) от Филипопол. Той е с кръгла форма, диаметър ок. 19 см, от олово и изобразява гладиатор с шлем, къс меч, кожени ленти по китките и бедрото, а пред него е коленичил победен рециарий. Л. Вагалински разкрива същността на тесерите - те най-често били безплатни и служели като пропуски за най-добрите, привилегировани места в амфитеатрите. Смята, че местонамирането на филипополския екземпляр от ІІ - нач. на ІІІ в. не е случайно - именно в този най-голям, проспериращ град на провинция Тракия, гладиатроските битки са били честа практика.