Идеята на авторите е той да запълни една голяма празнина в нашата научна литература–твърде ограничените по брой издания по темата до момента са посветени почти изключително на физическата океанография:
„Океанография”, 1926 г. на контраадмирал Сава Иванов; „Физика на океана”, 1988 г. на проф. Емил Станев; „Енциклопедичен речник по океанология”, 1992 г. под редакцията на акад. Еким Бончев; „Океанология: физика на океаните”, 2006 г. на проф. Диана Кюркчиева.
Същевременно сред българската общественост и медиите възникна въпросът „Що е океанология и има ли тя почва у нас?”, на който авторите се опитват да отговорят.
В своята антиутопия „1984” английският писател Джордж Оруел разказва за държавата Океания един от основополагащите принципи, на която е бил „Невежеството е сила”. Хората, които се питат какво изучава океанологията и какъв е смисълът от съществуването на Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” – БАН, след като България не граничи с океани, просто потвърждават този основополагащ принцип на Оруел.
Учебникът е предназначен за студентите от специалност „Океанско инженерство” на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, за студенти по науки за Земята от други висши училища, както и за всички любознателни читатели.
Авторите проф. дн Веселин Пейчев и доц. д-р Димитър Димитров работят от дълги години в секция „Морска геология и археология” на Института по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” - БАН, гр. Варна.

• Веселин Пейчев, Димитър Димитров
• 490 страници
• Издателство ОНГЪЛ, Варна, 2012

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение 5
1. Предмет и задачи на океанологията. Понятие за океаносфера 7
2. История на изследванията на Световния океан и Черно море 14
3. Произход и еволюция на Световния океан. Хипотези за образуване на водните и солеви маси 43
4. Географска характеристика и подялба на Световния океан.
Океани и морета 63
5. Строеж на океански и континентален тип земна кора.
Основни елементи на дънния релеф 99
6. Химичен състав и соленост на морската вода.
Главни йони, мезокомпоненти, микроелементи,
разтворени газове 146
7. Физични свойства на морската вода. Гравитационно,
магнитно, електрическо поле. Радиоактивност 166
8. Акустични и оптични свойства, цвят и прозрачност
на морската вода 181
9. Морски вълни–елементи, класификация, трансформация.
Цунами и сейши 190
10. Колебания на нивото на Световния океан.
Приливи, евстатически колебания, сгонно-нагонни явления 210
11. Морски течения. Циркулация и смесване на водите на
Световния океан 221
12. Влияние на океана върху климата на Земята.
Топлообмен и водообмен между океана и атмосферата 248
13. Абразия, акумулация, транспорт и баланс на наносите 258
14. Типове морски брегове и еволюция
на бреговата зона и шелфа 287
15. Произход, състав и разпространение на морските утайки 314
16. Минерални ресурси на дъното на Световния океан
и Черно море 339
17. Биологични процеси в океана.
Основни компоненти на биосферата 356
18. Биологични ресурси на Световния океан.
Планктон, нектон, бентос, марикултури 362
19. Международен правов режим на морските пространства. Изключителна икономическа зона на
Република България в Черно море 371
20. Древни брегови линии на Черно море и условия
за човешко присъствие 376
Заключение 402
Приложение 1
Речник на топонимите по Българското Черноморско крайбрежие 404
Приложение 2
Речник по геоморфология на морските брегове 437
Литература 462

Океанологията е една от науките за Земята, която изучава физическите, химическите, геологичните и биологичните процеси и явления в Световния океан. Често като неин синоним се използва терминът океанография, който в по-тесен смисъл означава наука за физиката и химията на водната среда и нейното взаимодействие с атмосферата и литосферата.
Името на науката води началото си от героя от древногръцката митология–титанът Океан (фиг. 1.1), който е син на Уран и Гея, изобразяван като море, което заобикаля сушата от всички страни и дава началото на всички земни реки. Неговата сестра Тетида, която му става съпруга, е дала името си на древния океан Тетис, който през мезозойската ера е отделял континентите Лавразия (днешни Северна Америка, Европа и Азия) от Гондвана (днешни Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Австралия и Антарктида). Черно море наследява част от басейна на този древен океан. Титанът Океан е известен със своето миролюбие и доброта. Той безуспешно се опитва да примири Прометей със Зевс (Есхил, „Прикованият Прометей”). Според представите на древните гърци западния край на океана е входът към подземното царство.